Какво е киберсигурност?
Терминът киберсигурност (или още компютърна сигурност, дигитална сигурност) се използва за обозначаване на всички практики за защита на компютърни системи, мрежи, приложения, технологии и данни от кибератаки, увреждане, неоторизиран достъп и други форми на киберзаплахи.
Целта на киберзащитата е да осигури конфиденциалност, интегритет и достъпност за информационните и компютърни ресурси. Включва различни технологии, процеси и практики, създадени за превенция и защита на дигиталната информация и системите, които я съхраняват, обработват и разпространяват.
Някои от ключовите аспекти на киберсигурността:
- Сигурност на информацията. Защита на чувствителните данни от неоторизиран достъп и разкриване. Това може да е лична информация, финансова, интелектуална собственост и др.
- Сигурност на мрежата/връзката. Защита на компютърните мрежи от неоторизиран достъп и подсигуряване на сигурното предаване на данните. Това често включва защитни стени (firewall), системи за засичане на проникване и криптиране.
- Сигурност на крайното устройство. Защита на отделните устройства като компютри, смартфони и IoT устройства от зловреден софтуер, вируси и други заплахи.
- Сигурност на приложението. Гарантиране, че софтуерните приложения се разработват, тестват и поддържат с мисъл за сигурността, за да се предотвратят уязвимости, които могат да бъдат използвани.
- Управление на идентификацията и достъпа. Управление и контрол на достъпа до системите и данните, за да се гарантира, че само оторизирани потребители могат да достъпват определени ресурси.
- Реагиране на инциденти и възстановяване след пробив. Подготовка за и реакция при инциденти като например кибератаки и пробив в сигурността на данните.
- Криптография. Използването на криптиране и други криптографски техники за защита на данните, по време на предаването им по мрежата и при съхранението им.
- Политики и процедури. Установяване и налагане на политики и процедури за сигурността, които се грижат как информацията и технологиите се използват и защитават.
- Оценка и спазване на изисквания/стандарти и др. Регулярна оценка на сигурността на системите и гарантиране на съответствието ѝ със закони, регулации, стандарти в индустрията.
- Образоване и осъзнатост за сигурността. Образоване на потребителите за най-добрите практики и потенциални заплахи в сферата на сигурността. Най-честата причина за пробивите в сигурността е човешката грешка.
Кратка история
Историята на киберсигурността се развива успоредно с развитието на компютърните технологии и интернет. Ето кратък преглед на основните етапи в кратката история на киберсигурността:
- 60-те години на 20 век – началото на киберсигурността. Концепцията за киберсигурност започва да се появява с появата на първите компютърни системи. Първоначално мерките за сигурност са насочени към физически контрол и ограничения на достъпа.
- 70-те години на 20 век – раждането на компютърните вируси. Първите компютърни вируси се появяват през 70-те години. Тези ранни вируси са сравнително прости в сравнение със съвременния зловреден софтуер.
- 80-те години на 20 век – възход на хакерите и зловредния софтуер. През 1983 г. компютърният учен д-р Фред Коен, тогава студент, създава програма, която „превзема“ други програми и с която поставя началото на техниките за компютърна защита. Програмата е наречена „компютърен вирус“ от преподавателя му проф. Леонард Ейдълман (един от създателите на алгоритъма за криптиране RSA (Rivest-Shamir-Adleman). През 80-те години на ХХ век се появява хакерската култура. Първият известен компютърен червей Morris Worm се разпространява през 1988 г., като показва необходимостта от подобряване на мерките за сигурност.
- 90-те години на 20 век – комерсиализация на интернет. Широкото разпространение на интернет довежда до увеличаване на свързаността, но и до повишаване на загрижеността за сигурността. През 90-те години на ХХ в. се появява антивирусния софтуер и се основават организации, насочени към борба с киберзаплахите.
- Началото на 21 век – разпространение на кибератаките. В началото на XXI век се наблюдава рязко нарастване на кибератаките, включително инциденти с голям обществен интерес като червея ILOVEYOU и червеите Code Red и Nimda. Правителствата и компаниите започват да осъзнават значението на киберсигурността.
- 2017 г. – атака с рансъмуер WannaCry. Тази атака засяга стотици хиляди компютри по целия свят, като подчертава разрушителния потенциал на киберзаплахите и значението на навременното коригиране на уязвимостите в софтуера.
- 20-те години на 21 век – повишаване на осведомеността за киберсигурността. Киберсигурността се превърна в основен приоритет за правителствата, компаниите и отделните хора. Мащабните и общоизвестни кибератаки показват необходимостта от стабилни стратегии за киберсигурност.
Кратката история на киберсигурността отразява непрекъснатото развитие на киберзаплахите и усилията за разработване и прилагане на мерки за сигурност в отговор на тях. Тъй като технологиите продължават да се развиват, областта на киберсигурността ще остане динамична и ще изисква постоянно адаптиране към възникващите предизвикателства и рискове.
Какво е сигурност на уебсайта?
Сигурността на уебсайтовете и защитата им от заплахи и хакери са важни аспекти от широкото поле на киберсигурността. Уебсайт сигурността се фокусира специално върху защитата на сайтовете и уеб приложенията от най-различни специфични киберзаплахи и уязвимости.
Някои от ключовите елементи на уеб сигурността са:
- Най-добри практики за сигурността при разработката на приложения;
- Идентификация и оторизиране;
- Защитна стена (Web Application Firewall);
- Регулярни поправки и обновления на приложенията;
- SSL/TLS криптиране;
- Мониторинг, засичане на проникване и превенция;
- Бекъп и възстановяване;
- Обучение на потребителите.
Вижте още: 5-те основни термина в уебсайт сигурността | Blog
Какви заплахи има?
Собствениците и администраторите на уебсайтове трябва да са наясно с тези заплахи и да приложат подходящи мерки за сигурност, за да защитят сайтовете си от потенциални рискове. Редовните оценки на сигурността и най-добрите практики за превенция са от съществено значение за намаляване на тези заплахи.
Ето някои от най-често срещаните заплахи за сигурността на сайта:
- Brute Force атаки;
- Прихващане на данните за достъп (до админ панела на сайта);
- Заразяване със зловреден код или скриптове;
- Незащитена чувствителна информация;
- Cross-Site Scripting (XSS);
- Cross-Site Request Forgery (CSRF);
- SQL Injection;
- Обхождане на директории/пътища;
- Distributed Denial of Service (DDoS) атаки;
- Неадекватна оторизация.
Вижте повече – какво представляват тези заплахи и как можете да защитите сайта си: 10 най-често срещани заплахи за сигурността на сайта (Част 1) | Blog
Какви са последиците?
Компрометирането на един уебсайт може да доведе до лоши последствия за бизнеса, потребителите или други страни.
Накратко последствията от пробив в сигурността на сайта могат да са:
- Кражба на данни. Много неприятна последица за администратора на сайта, самия бизнес и клиентите му, тъй като би могъл да има проблеми със законите;
- Уронване на репутация. Това е едно от преките последствия, тъй като потребителите предпочитат да не посещават повторно сайтове, които не работят коректно или застрашават сигурността им онлайн;
- Срив в позициите на търсачките. Когато Google засече злонамерен код, той премахва сайта от резултатите, с цел защита на посетителите му;
- Покачване на консумацията на системни ресурси. Това е неприятно, особено когато се достигнат параметрите за хостинг плана и сайтът започне да работи бавно или проблемно.
Кой отговаря за сигурността?
Сигурността и защитата на даден уебсайт са споделена отговорност между уеб разработчика, доставчика на хостинг и потребителите, тъй като всяка страна играе ключова роля в различни аспекти на цялостната сигурност.
Ето защо е споделена отговорност.
Уеб разработчикът:
- Сигурност на приложенията. Разработчиците са отговорни за писането на сигурен код, прилагането на подходящи механизми за удостоверяване и оторизация и редовното провеждане на тестове за сигурност. Те трябва да се справят с уязвимостите в кода на приложенията, за да предотвратят SQL инжектиране, Cross-Site Scripting (XSS), Cross-Site Request Forgery (CSRF) и други често срещани заплахи.
- Практики за сигурна разработка. Спазването на добрите практики за сигурно кодиране и включването на сигурността в жизнения цикъл на разработката на софтуер са основни отговорности на разработчиците.
Доставчикът на хостинг услуги:
- Сигурност на инфраструктурата. Доставчиците на хостинг услуги управляват основната инфраструктура, на която се хостват сайтовете. Те са отговорни за сигурното конфигуриране на сървърите, внедряването на защитни стени, наблюдението и засичането на подозрителни дейности и осигуряването на контрол на сигурността на ниво сървър.
- Мрежова сигурност. Хостинг провайдърите защитават сайтовете от атаки от типа DDoS (Distributed Denial of Service), осигуряват защитни стени за уеб приложенията (WAF) и прилагат мерки за сигурност на мрежово ниво, за да филтрират злонамерения трафик.
Потребителите:
- Поведение (дигитални хигиенни навици). Потребителите играят роля в сигурността на сайтовете, като прилагат сигурни практики, например като използват силни и уникални пароли, действат предпазливо при фишинг атаки и поддържат устройствата и браузърите си в актуално състояние. Образованието и осведомеността на потребителите са от решаващо значение за предотвратяването на атаки чрез социално инженерство.
- Защита на данните. Потребителите трябва да внимават с информацията, която споделят в сайтовете и когато предоставят лични или чувствителни данни. Разбирането на настройките за поверителност и осъзнаването на потенциалните рискове допринасят за цялостната сигурност.
Вижте още:
