Цветовете в HTML могат да се задават чрез английски названия и чрез 16-тичен код. Разликата е, че чрез названия могат да се задават ограничен брой цветове и оттенъци, а освен това не всички браузъри възприемат названията. Препоръчително е да задавате цветовете в техния 16-тичен код.
При 10-тичната бройна система се борави с 10 цифри – от 0 до 9. Освен тази бройна система съществуват и други, една от които е 16-сетичната бройна система. При нея се използват цифрите от 0 до 9 плюс латинските букви от A до F. Следователно символите, с които се борави при 16-сетичната бройна система, са следните: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 0, A, B, C, D, E, F.
Всеки цвят и оттенък може да се представи в 16-сетична стойност. Точно тези стойности са разрешени за използване в HTML.
Браузърите показват всички цветове чрез комбиниране на различните стойности на само 3 цвята: червен (Red), зелен (Green) и син (Blue). Това е т.нар. RGB стандарт. Всеки един от тези 3 основни цвята може да приема стойности от 0 до 255. Всички останали цветове представляват някаква комбинация от тези стойности. Например кодът за бял цвят в RGB стандарта е R:255, G:255, B:255, а кодът за черен цвят е R:0, G:0, B:0, т.е. нулата „създава“ най-тъмната част на спектъра, а 255 – най-светлата.
Стойностите в RGB стандарта са представени чрез 10-тичната бройна система. Но езикът HTML не възприема десетичните стойности на цветовете, затова те се превръщат в 16-сетични стойности. Всяка една от стойностите на RGB може да се представи чрез двойка символи от 16-сетичната бройна система. Така например 255 се изобразява в 16-сетичен код като FF, а 0 се изобразява като 00. В такъв случай кодът за бял цвят придобива вида R:FF, G:FF, B:FF, а кодът за черен цвят е R:00, G:00, B:00
В HTML-кода за цвят не се изписват буквите RGB, а само символите от 16-сетичната бройна система; те се пишат слято, а най-отпред се поставя знак диез (#). Така HTML-кодът за бял цвят има вида #FFFFFF, а HTML-кодът за черен цвят е #000000.
В HTML няма значение дали таговете, атрибутите и техните стойности се изписват с малки или големи букви, както няма значение дали стойностите на атрибутите се затварят в кавички. Но в XHTML съществува изискването таговете, атрибутите и техните стойности да бъдат изписани с малки букви, а стойностите на атрибутите да се затварят в двойни кавички. Затова буквите в 16-сетичния код трябва да са малки и целият код да бъде затворен в двойни кавички.
Пример:
<body style="background-color:lightgray;">
-
<body style="background-color:#cccccc;">В горния пример на фона на страницата е зададен светло сив цвят, но в първия случай цветът е заден с английското название lightgray, а във втория случай – чрез 16-тичния код на светло сив цвят #cccccc.
В момента повечето браузъри поддържат над 100 названия на цветове. Все пак е препоръчително във всички случаи да използвате 16-тичния код за цвят.
Не е необходимо да умеете да превръщате десетичните стойности на цветовете в шестнадесетични. В много сайтове са публикувани таблици с 16-сетичните кодове на стотици цветове, а дизайнерските програми показват кода на избрания цвят.
Цветове с названия
Някои цветове могат да бъдат зададени освен чрез 16-тичен код за цвят, също и чрез английските им названия, например Violet (виолетово), RoyalBlue (кралско синьо) и т.н. По-долу са посочени някои цветове и техните названия. Препоръчително е в уеб страницата си да избягвате задаването на цвят с названието му и вместо това да използвате само цветове в 16-тичен код.
216-те „безопасни“ за Web цвята
Думата „безопасни“ изрично е сложена в кавички, защото това няма нищо общо с безопасността на вашия компютър, браузър или уеб-страница – те няма да се повредят, независимо какви цветове показват.
Терминът „безопасен за уеб цвят“ идва от проблем, който са имали старите системи на Macintosh и PC. Те са можели да показват само 256 цвята, като при това са имали различни цветови палитри. Само 216 цвята от всичките 256 са съвпадали напълно и при Macintosh и при PC. Тези 216 цвята са получили названието „безопасни за Web цветове“.
Дори и по-нови системи с по-големи възможности може да са настроени да показват 256 цвята. Затова е препоръчително при изграждането на уеб-страница по възможност да се ползва палитрата от тези 216 цвята. Това означава само едно – ползването на някой от тези цветове дава сигурност, че почти всички посетители на страницата ще видят именно избрания цвят, а не някакъв друг.
Разбира се, ако се ползват някакви други цветове извън „безопасните“, това няма да е фатално. В случай че мониторът на посетителя е настроен да показва само 256 цвята, а в страницата не са използвани „безопасни“ цветове, тогава цвета, който ще се вижда, ще представлява някакво приближение до действителния цвят. Понякога това може да развали търсения ефект и да покаже страницата не във вида, в който е била замислена.
Ето само част от тези „безопасни“ цветове:
